Ден 17: Без много колебания решихме да си направим поредния бивак на открито
Витиня. Вечерта вчера беше много приятна. Колегите разказваха, ние също.
Днес денят тръгна малко по-лежерно. Докато заредим техниките, докато прехвърлим материалите, времето лети. Все пак потегляме. Вече малко по-голяма група. Първата ни цел е Ботевградският проход. По пътя дотам минаваме през полегати склонове, прошарени от есента гори и стигаме до паметника. Картинката не е много приятна. Паметникът изглежда добре, но около него е доста порутено и изоставено. И "любимите" ни боклуци ги има в изобилие.
Поогледахме, поснимахме и напред. Хижа "Чавдар" ни зове. Дотам пътят беше приятен, въпреки честите изкачвания. Отново се редуваха широколистни гори и поляни. Времето беше топличко, дори горещо на моменти. В унеса на приятните приказки (нали сме повечко хора) не усетихме кога стигнахме до хижата.
Хижа "Чавдар" – приятна, на чудно място, с много приятно дворче. Поогледахме се, напълнихме вода в прекрасната чешма и се ориентирахме към хижа "Мургана". Хижаря на "Чавдар" ни упъти, задянахме раниците и закатерихме по пътя през гората. След гората излезнахме на широкото било и започнахме да виждаме върховете пред нас. Първи пред очите ни се появи връх Баба. Веднага ни направиха впечатление многото антени на него. Тръгнахме натам и минахме покрай паметника на загиналите руски войници. Върхът беше толкова близо, че едвам издържахме да се качим на него.
Не след дълго бяхме там. И, изненада. Самият връх е заграден. Има станция на БТК и не може да се стигне до самият връх. Но това не прави гледките по-лоши. Отново и отново НАШАТА БЪЛГАРИЯ в целия си блясък. Само на североизток нещата не изглеждаха добре. Рудник "Елаците" буквално е изял планината. Грозна гледка! Сякаш някой огромен хищник ръфа парче по парче от нашата хубава Стара планина – свлечени склонове, временни пътища, пясъци и прах, машини и камиони... изобщо грозна гледка. Обърнахме се на юг – да се насладим на прекрасните ни планини, за да замажем лошия привкус от предната гледка. Поговорихме си с едно от момчетата на станцията и поехме по хубавия черен път по билото.
По него се движихме с голяма лекота и доста често спирахме да снимаме. Преминахме покрай няколко други върха и няколко други станции за измерване на вятър. Панорамите от южната страна на пътя непрекъснато ни замайваха. От север не виждахме, защото се движехме по южния склон, но пък и нямахме особено желание, защото знаехме, че там е "изядената" планина.
Изведнъж, точно от северната страна на пътя, видяхме нещо приказно. Високопланинско изворно езерце на самото било! Еуфорията беше невероятна. Много му се радвахме. Времето беше хубаво и не се очакваше да се разваля. Без много колебания решихме да си направим поредния бивак на открито.
Вече сме в приготовления. Вярно е, че е малко рано за да спрем сега, но какво пък. Нямаме какво толкова да гоним. Приготовленията за вечерта са в разгара си.
Очаква ни весела и приятна вечер, така че до утре!
