Ден 28: В тази стая настанявам само понякога и то по-специални хора...
Спахме на сухо, удобно и топло. На няколко пъти слагахме дърва в печката, но не толкова заради студа, а заради приятното им пукане. Стаята, в която ни настани Веска, хижарката на "Грамадлива", беше сравнително малка и приятният пукот на горящите дърва се чуваше навсякъде. Както каза Веска "В тази стая настанявам само понякога и то по-специални хора". Бяхме й станали симпатични, въпреки, че първоначално не е искала да ни отвори.
Сутринта ни чакаше топъл чай и ароматно кафе. След кратка справка дали сме спали добре, Веска ни приготви закуската, разменихме си координати, разказа ни още няколко случки с туристи, които са пребивавали на хижата и ни изпрати по пътя към следващата цел. А тя беше хижа "Чумерна".
Преходът се очакваше да не е много тежък. Денивелацията не е голяма, а и нямаше много тежки изкачвания и слизания. Очаквахме и времето да започне най-после да се оправя. Въпреки всичко, май започнахме да свикваме с тези мъгли и някак си по-леко приемахме мисълта, че може и да не е толкова хубаво времето.
Сутринта ни изненада приятно. Наистина имаше признаци на подобрение. Слънцето се показа за малко. Мъглата и облаците бяха някак си по-нависоко. Оглеждайки се в далечините (когато можеше да се погледне) имаше и надежди облаците да се разчистят. Ако трябва да сме честни, времето днес беше доста по-благоприятно, но определено не и това, което на нас ни се искаше. Молехме се да се закрепи така за по-дълго време.
От хижата до Прохода на Републиката се движехме по черен път, който с лек и приятен наклон се плъзга по билото и склона към прохода. На няколко пъти най-после отново се разкриваха красивите гледки на планината. Сега усетихме, че те много ни липсват, защото в един глас си казахме: "Вижте. Натам. Колко е красиво!"
Съвсем скоро стихнахме до бившата хижа "Химик". Нямахме никакви спомени как е изглеждала, но сега й се прави основен ремонт и скоро ще се превърне в луксозен хотел с доста екстри. Разбрахме, че ще има фитнес зала и басейн. Е, предполага се, че и цените няма да са туристически, но явно за туристите ще си остане хижа "Грамадлива".
Още малко надолу по пътя и пред нас изникна асфалтовото шосе на прохода на Републиката. Хижата там беше затворена, но пък заведението в съседство си работеше. За хижата разбрахме, че работи с предварителна заявка. Явно не е изоставена, но вероятно заради продължителния ремонт на прохода няма много посетители.
Допълнихме закуската с вафли и кроасани от заведението. Поогледахме се за обстановката наоколо. Променлива. Даваше ни някакви надежди, че ще се пооткрият планините, но бързичко след това отново се скриваха. С други думи казано - позната ситуация.
Не се бавихме много и потеглихме нататък. Чакаха ни най-различни гори по пътя напред. Основно бяха широколистните, разбира се. Тук-там полянки и места за отдих. С малко съжаление можем да кажем - сравнително еднообразен преход. Гората и мъглата не предлагаха много разнообразие на сцената на природата. За сметка на това пък имахме възможност да си поговорим за много неща. Разбира се, основната тема беше походът и това, което мина пред погледите ни в изминалите над 20 дни.
В сладки приказки и кротко ходене не усетихме как стигнахме до асфалта. Поредният асфалт, поредният проход. Вече бяхме на Твърдишкия проход. Много скоро пътят към хижа "Чумерна" се появи и ние тръгнахме по него. Улисани от същите приказки, не забелязахме къде точно се отклонява маркировката. Просто в един момент установихме, че маркировка вече няма. Браво на нас! Много сме "внимателни". Веднага направихме справка с картата и видяхме, че това не е фатално. По пътя също можем да стигнем до крайната цел. Решихме да продължим. Не след дълго попаднахме на много хубава полянка с прекрасна чешма. Вече не съжалявахме, че сме се отклонили. Най-после нещо по-различно. Освен това и слънцето реши да ни поздрави и се показа, за да огрее това хубаво местенце. В дъното на поляната видяхме паметник, от който разбрахме, че това не е случайна поляна. Тук, по време на турското робство, са лагерували четите на известни хайдути - Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър... Пийнахме вода. Поотморихме за няколко минути и продължихме по пътя.
"Всяко зло за добро" – поредната потвърдена народна мъдрост. Да, по пътя беше по-лесно, полянката на хайдутите беше много приятна, водата също. Слънцето се показа... Все хубави и приятни неща. Но... Винаги има едно "НО". Стигнахме до разклона за хижата. Път, който така рязко извива нагоре, че явно ни очакваше сериозно изкачване. Така се и оказа. За кратко разстояние денивелацията беше сериозна. За сметка на лекото и приятно ходене до момента, сега се наложи да си изкачим всичко наведнъж. Пъхтейки нагоре по склона, за пореден път си повтаряхме народната мъдрост. Навлезнахме в мъглата. Стана и по-студено...
Най-после силует на сграда. Най-после хижата. И пак "НО". Това не е хижата. Това е ски съоръжението до нея. Има още малко. За щастие наистина малко. Хижа "Чумерна" се намира в непосредствена близост до ски пистата. Още малко катерене и вече сме пред нея. Хубава, голяма хижа. Радваме й се. Посреща ни куче и семейство котки с много малки котенца. След малко излиза и домакина – председателят на дружеството, който замества хижарката.
Е, поне не сме се излъгали. Хижата е чудесна и ще можем да нощуваме тук. Развеждат ни като височайши гости из етажите и стаите на хижата. Сякаш трябваше да одобрим състоянието й. А тя наистина е много добре поддържана.
Сега вече сме на топло и уютно на масата с топли напитки и вкусна храна. Разказват ни за пътя напред и вече кроим планове за следващите дни.
