Дневник


Ден 14: Вече е ясно - връх Мургаш е цел за утре!

Най-после продължаваме!
         Мъчителни дни за изтърпяване капризите на времето. Но все пак полезни, що се отнася до оглеждането на маршрута и пренареждането на програмата. Неизвестностите на маршрута в началото на прехода и капризите на времето доста промениха първоначалният ни график, но не това е най-важното.
          Днес времето позволи много. Преминахме голям участък. С риска да се забавим още, се взе решение за връщане до хижа "Пробойница". Не съжалявахме. И гледките и преживяването бяха невероятни. Красотата на Балкана няма край!
          По приятен черен път, който в долната си част преминава в асфалт, се стига до гара Лакатник. А там Искърският пролом предлага красота след красота. Скали с невероятни форми, надвесили се над реката, безброй завои, криещи нови и нови спиращи дъха гледки… Не знам дали могат да се опишат с думи. За сега ще ви предложим само част от снимките, но много скоро ще можете да се насладите на още по-голяма колекция от тези природни богатства.
           Изкачвайки се все по-нагоре по пътя към хижа "Тръстеная", се открива все по-голяма част от НАШАТА БЪЛГАРИЯ. Красота след красота, невероятен простор, приятните гънки на планината се ширят накъдето и да погледнеш. И така до самата хижа. А хижата – една кокетна постройка, с добре подреден и уреден двор, с мини зоологическа градина за птици и много добре поддържано лозе в непосредствена близост. Хижата работи и не само това – непрекъснато има туристи и посетители от населението наоколо.
           От там пътища много – по билото към следващата хижа Лескова, към Манастира "Седемте престола", към гара Бов... Ние, разбира се, поемаме по билото. След кратко изкачване и отклонение от стандартната маркировка, се стига до едно възвишение, непосредствено под връх Издремец (1492 м.н.в.) от северния склон, гледката от което те кара да замреш. Независимо, че дишаш с много усилия заради изкачването до момента, дъхът ти спира. Имаш чувството, че виждаш НАШАТА БЪЛГАРИЯ в краката си. Простор, безкрай, красота, изящни гънки на планината, невероятните цветове на ранната есен, синьото небе с малки плуващи облачета... Сигурно могат да се редят безкрай описания за това, което се вижда от тук. Чак не ти се продължава нагоре. Но не! Продължаваме! Все пак Върхът е пред нас. А оттам вероятно е още по-красиво.
           След трудно изкачване по западния склон (заради отклонението от стандартната маркировка) и все още едва поемайки дъх стигаме върха… И сърцата ни отново замират. Да! Да! Оттук наистина е още по-прекрасно! Ето я отново НАШАТА БЪЛГАРИЯ в цялото си величие. Долината, където се намира манастирът "Седемте престола" (не се вижда, но знаем, че е там), поредица от невероятно красивите върхове на Балкана, връх Козница (1637 м.н.в.) непосредствено пред нас, поредица от горски масиви и красиви поляни, с. Осеновлаг, скътано там долу в меките вълни на планината, билото, по което ще продължим, изчезващо в далечината... Отново оставаме без думи. Просто не можеш да се откъснеш от това място. А какво ли ни чака занапред? Едва в началото сме и се възхищаваме толкова. А какво, представете си какво ни чака в централния Балкан!
           Колкото и да не ни се иска, трябва да се тръгва. Времето напредва, а имаме още доста път. А и мястото за снимки свършва. Оказва се, че и тези карти (за фотоапарата) са ни недостатъчни. Така е, когато е толкова красива НАШАТА БЪЛГАРИЯ!
           Вече е ясно! Връх Мургаш (1687 м.н.в.) е цел за утре. Явно не само непроходимите участъци и лошото време ще са пречка. Прекрасните гледки на красивата ни родина също доста ни забавят. Ще се бивакува в участъка преди връх Мургаш. А него ще го видим утре.




Виж Моята България онлайн енциклопедия на България Камея Дизайн