Ден 21: Един ден, който може да се нарече и тренировъчен, и подготвителен, и лежерен, дори и мързелив
Днес направихме един малък преход от хижа "Дерменка" до хижа "Добрила". Причините за това са няколко. Основната е, че следва най-сериозната част на планината. От връх Левски – 2166 м.н.в. (над хижа "Добрила") до връх Ботев (2376 м.н.в.) са поредицата от най-високи, атрактивни и същевременно опасни върхове. В участъка от хижа "Добрила" до връх Ботев няма нито една друга хижа или заслон. Всички хижи в района са разположени доста под билото. Затова искаме да направим този преход за един ден, а той изисква повече усилия и внимание. Това е основната причина днес прехода да е по-лек, за да запазим сили за утре.
За съжаление има вероятност и времето да ни изиграе лоша шега, точно преди този важен участък. Прогнозите са за мъгли и дъжд. Сутринта имаше доста облаци, но бързо се разсеяха и слънцето изгря. Какво ли ни очаква през следващите часове?
Освен това решихме да се освободим временно от част от багажа, за да са по-леки раниците за този преход. Благодарение на колегите, и по-точно на Коцето, успяхме да осъществим тази идея. Той дойде с кола до хижа "Дерменка", по един не много лек път, и прибра "излишната" част от багажа, за което му благодарим. Към "излишната" част сложихме и някои от техниките, които използваме за предаване на информацията за прехода. Затова е възможно да има известно закъснение с публикуването на снимки от прехода през следващите няколко дни, за което ви се извиняваме.
В крайна сметка, след всичко това, около обяд потеглихме. Бавно и полека се придвижвахме към близката цел. Погледите ни непрекъснато бяха вперени в небето и променящата се облачност. Ту слънчево, ту бели перести облаци, появиха се и тъмни, дъждовни. Дори заваля. Не беше сериозно, но на нас душите ни се свиваха. Дали до утре ще се разчисти? През по-голямата част от времето вървяхме през гори. Първо широколистна, после иглолистна. Имаше и открити учасъци, по времето на които гледахме много често към небето с надежда.
Пътят беше доста лек. Особено на фона на някои от предишните дни. Добре оформени пътеки, дори в по-голямата част от участъка, пътища. Нямаше прекалено стръмни участъци. Вървяхме през много гори, но дори и в малкото открити места не липсваха любимите ни гледки от НАШАТА БЪЛГАРИЯ. От север и на северозапад се виждаха безкрайните зъбери на Балкана, останалите зад нас върхове Вежен, Юмрука, Козя стена, хижа "Дерменка"... а от юг – котловината между Стара планина и Средна гора.
Малко преди да пристигнем на хижата небето се разчисти и слънцето изгря. Радост в душите ни! Но за нещастие за кратко. Само след около час отново се насъбраха дъждовни облаци и заваля, но доста по-сериозно отколкото следобяд. Спусна се и мъгла. Небето се запуши от всички страни... Положението не изглежда никак розово и обнадеждаващо. Прогнозите също вещаят дъжд.
Ние обаче още се надяваме. Ще станем утре рано, за да преценим дали е разумно да тръгваме или не. Все пак сигурността е по-важна. В крайна сметка, ако се наложи, ще изчакаме природата да се навилнее и тогава ще продължим.
Какво да се прави. Това са реалностите. Оставаме с надеждата за утрешния ден.
