Ден 16: Към Витиня – на път за срещата с колегите
Преди това, обаче, ни очаква ново изкачване по стръмния склон на Мургаш (1687 м.н.в.). След приятните разговори от вечерта с любезните домакини, без много колебания решаваме да променим леко маршрута. Разбрахме, че оттук тръгва кратък път до билото, който ще ни изведе в местността Дълбок трап. Оттам пътят до подножието на върха ни е познат. Поемаме уверено по него, като този път сме наясно с местата, където можем да се заблудим. Въпреки това на 2-3 пъти се спирахме за по-сериозно оглеждане на маркировката. Не ни се искаше да се въртим в кръг, като вчера.
Въпреки, че нямаше и 24 часа, откакто минахме по участъка след горския масив до подножието на Мургаш, гледките отново ни накараха да се спрем. Все още бяхме с пресни сили, но все пак си дадохме допълнителни почивки, само за да се налюбуваме на красотите пред погледите ни. Наистина си заслужава всички да могат да видят това, което виждаме ние и всички, които са идвали до тук. Едно от многото безценни богатства на НАШАТА БЪЛГАРИЯ.
След това подсичаме върха по североизточния склон и се насочваме към Витиня. Изведнъж се спряхме като по команда. Чу се рев на мотори, който много бързо се приближаваше към нас. Какво ли е това в тези чукари? Много бързо разбрахме. Оказаха се три момчета с мотори за мотокрос. Вероятно тренираха или просто се забавляваха. Така профучаха покрай нас, че нищо не видяхме нито от тях, нито от моторите им. Не че нещо разбираме... Бяхме изумени как се катерят по пътеките и се "разхождат" из планината с лекота. Даже за миг си помислих, че им завиждаме за лесното придвижване. Не им тегнат раници на гърба, мотора ги вози, преминават през чудни места и то доста по-бързо от нас... Явно тук често се практикува този спорт или просто има много негови любители. Едва сега си обяснихме наличието на странни следи по пътеката, за които още вчера се чудехме и коментирахме от какво са.
Поразвеселихме се и продължихме натам. Пътят е подобен на този от вчера. Редуват се гористи и открити местности. Преходът изглежда малко по-лек от вчера, защото е повече слизане. Следим внимателно маркировката, защото и тук има опасност да се объркаш, ако не внимаваш достатъчно. Особено на по-оголените места, в горите, където има нападали дървета и клони и на местата, където тръгват други пътеки.
На нас ни е много приятно и не бързаме особено, но все пак трябва да поддържаме темпо, защото имаме уговорка с колегите. А и следващият дял на планината е доста предизвикателен и интересен. Скоро ще навлезем в същинската част на Централния Балкан. Места, които са доста познати, а в същото време те карат всеки път да се движиш по тях с гордост, уважение и непрекъснат интерес.
След няколкочасов преход, стигнахме в района на прохода. Колегите вече бяха там и ни чакаха. Следват много разговори, много коментари и обсъждания. Започнахме подготовката за следващия ден и следващия дял на планината.
