Ден 13: На гара Бов
Днес станах в 6 и 30 часа. Навън беше хладно и свежо,
а маркировката за "Пробойница", макар и лоша, се забелязваше с
повече усилия. Изгревът беше страхотен, а аз ходех без да спирам нито
за ядене, нито за почивка и се самоубеждавах, че няма как да бъде
изоставена такава голяма и важна (според мен) хижа.
За съжаление времето отново не беше благосклонно.
Започнаха да се събират купести облаци по билото. Надеждата все пак оставаше.
Надявам се, че скоро ще се разсеят. Въпреки това, се насочих към гара Бов по
Вазовата еко пътека, за да слезна по-ниско от билото. Сигурността е по-важна.
По едно време видях стадо крави на билото на един хълм.
Запъплих нагоре по него, а той се оказа по-стръмен, отколкото очаквах. Потен и задъхан стигнах при тях и започнах
да викам с надеждата стопанинът им да ми подскаже някой пряк път или поне да
видя човешко същество. Нищо подобно не се случи. Кравите си пасяха оставени
свободно и човек нямаше.
Скоро се убедих, че това е обичайна практика в този край, тъй като
забелязах и два "изоставени" табуна коне.
Най-после от високото забелязах село. Тъкмо навреме! Над мен се
събираха облаци и в далечината се чуваха гръмотевици. Забързах надолу. Според
картата това трябваше да е Зимявица.
Така и се оказа. Хубаво планинско селце, от което ме упътиха към
следващото населено място Заселе, до което се стига по хубав асфалтов път.
Гръмотевиците продължаваха, но за щастие не заваля. Стигнах до Заселе и
по Вазовата пътека, виеща се по стените на Искърския пролом край най-високият непостоянно
течащ водопад в България Скакля, слязох в гара Бов. Бях смазан от умора. 11
часа ходене и само половин час почивка!
На гарата ме посрещнаха с "радостната вест", че
и за следващата хижа по
маршрута, "Тръстена", не се знае дали работи или не. Не беше ясно има ли в нея хора или не? Обаждах се на
телефоните, които имах за контакт, но никой не вдигна. Отказах се и останах в гара Бов.
