Ден 20: Отново един чудесен ден
Сутрешната гледка от хижа "Ехо" е не само освежаваща. Тя е поредната райска картина, която виждат очите ни по време на този преход.
Малко след изгрева пред нас се появяват същите тези хребети, по които късно вечерта бяхме минали. Величествени, красиви, същевременно сурови и опасни, огрети от източното слънце изглеждат толкова прекрасни, че не ти се отделя от тях. Есенните багри са все повече и повече. Просторът пред хижата е толкова голям, че ти иде да литнеш. Връх Мургаш (1687 м.н.в.) изглежда много по-различно, погледнат от тази страна. "Като футболно игрище", както казва хижаря на "Ехо".
Топла вода няма, но сутрешното измиване с планинска вода ни действа много ободрително и свежо. Следва топъл чай и шкембе чорба. Хижаря беше така добър да пусне установката за генериране на 220 волта ток, за да можем да прехвърлим направените през деня снимки и да заредим, макар и частично, техниките. Обикновено хижата се осветява с диоди, захранвани с акумулатори. Има генератори за ток, но те се използват само в определени случаи.
Следва разходка в района на хижата и до чудния параклис в основата на връх Юмрука. Параклисът е направен изцяло с помощта на дарения. Построен е в памет на туристи и водачът им, загинали в подножието на върха.
Подготвяме багажа, зареждаме с вода, правим последни справки за пътя пред нас и потегляме. Да, малко се забавихме, но разходката и това, което видяхме, бяха изключително приятни.
Следващата ни цел е хижа "Козя стена". Дотам пътят е наистина "кози". На пръв поглед изглежда доста полегат, в сравнение с този от вчера, но всъщност е доста труден, на места дори опасен. Явно има защо хижата да се казва така. Пътеката, по която се движим, е добре очертана, но тясна и по изключително стръмен склон. На места се налага да се катериш по скали и камъни, по които, ако не се подпираш с ръце, има реалната опасност да литнеш в дерето. А там спиране няма. Толкова е стръмно и голо!
Затова пък гледките, за пореден път, са невероятни. Сякаш нарочно пътеката непрекъснато преминава ту от южния, ту от северния склон. Сякаш те кара да отговориш на въпроса "Коя част на НАШАТА БЪЛГАРИЯ е по-красива? Северната или южната?". Ние не можахме да определим. Въпреки трудностите, които ни създаваше това "прескачане" от юг на север и обратно, бяхме много доволни от това, което виждаме.
След 2-3 часов преход и безкрайната наслада за очите, пристигнахме на хижа "Козя стена". За първи път от началото на прехода срещаме толкова много туристи! По-голямата част от тях, за да не кажа всички, бяха възрастни хора. Дали това е защото имат повече свободно време или защото обичат планината повече от младите? Не знам. Впечатленията ни са, че много млади хора също обичат да са сред планинските красоти. Но тук беше така.
След не много кратка почивка (и с това място човек трудно се разделя), продължаваме напред. Следва сравнително равен преход по склоновете на билото. След леко отклонение от маршрута, следвайки част от туристите, с които си поговорихме в хижата и знаехме, че познават местността, се върнахме на билото и на поредната козя пътека, която ни изведе над поредицата от скални образувания в тази част на планината.
Оттук нататък теренът рязко промени своя облик. Планината стана доста по-полегата, пътеката по-равна и добре очертана.
Така, минавайки от склон на склон, стигнахме до Троянския проход. И в тази част, сякаш нарочно, пътеката минава ту от север, ту от юг. Не ти дава възможност да си поемеш въздух между поредицата смайващи пейзажи.
Следва почвен път към хижа "Дерменка". Началото му започва от паметника, който се намира над прохода. Тук релефът на планината е мек и може лесно да се следват едновременно билната маркировка и пътя. Времето напредна и затова решихме да ходим само по пътя. Иначе трябваше отново да пристигнем по тъмно. Непрекъснато се оглеждахме за събиращите се около нас облаци и се притеснявахме за следващия ден. И прогнозите бяха за разваляне на времето. А тук планината е доста сурова в лошо време.
Така с бързи крачки стигнахме до заслон "Орлово гнездо". Там се събираше голяма група, която се приготвяше да тръгва към хижата, за да празнуват. Заедно с тях продължихме. След около час пред нас се показа един покрив, боядисан в цветовете на българското знаме. Това беше хижата. Много приятно впечатление още с първото й виждане. След като стигнахме до нея се убедихме, че и самата хижа е много добре поддържана. Вече имаше хора в ресторанта (така изглежда мястото за хранене). Почакахме малко, докато ни настанят. Веднага след това имахме удоволствието да се изкъпем с гореща вода. Отдавна не ни се беше случвало.
Изкъпани и преоблечени много скоро вече сме на масата. Хапваме и пийваме блажено. Купона край нас е в разгара си. И изведнъж токът спря... Каква ли е причината? Оказа се, че наблизо е имало гръмотевици. Това ни попритесни. Започнахме отново да обмисляме възможните варианти за утре. Излезнахме, за да потърсим обхват и да се свържем с колегите. От запад идваха доста светкавици. Никак не е на добре това...
Прибрахме се в ресторанта. Купонът продължава. За съжаление и токът спира често. Това не помрачава веселбата. Напротив, даже стана по-весело и интимно. Песни, танци... А на нас в главите ни е утрешния ден.
Все пак надеждата за добро време остава, въпреки, че преди малко разбрахме за миналия покрай хижата ураган. За няколко минути е минал и заминал. Даже не сме го усетили покрай купона около нас. Отнесъл само няколко чаршафа и стола... Усетихме го само по по-честите спирания на тока.
За днес остава само да си кажем наздраве, защото е време да лягаме и да се надяваме на добро време за утре.
