Ден 18: Отново унесени в прекрасните гледки от НАШАТА БЪЛГАРИЯ
И днес не тръгнахме много рано. Но така е, когато вечерите са приятни и се забавляваме до късно. Все пак се организирахме, събрахме багажа и потеглихме. Днес имаме няколко задачи и е желателно планът да се следва по-стриктно, защото вечерта ни очаква неизвестността. Трябва да спим на хижа Планински извори, за която имаме информация, че е разрушена. Ако наистина е в много окаяно състояние, ще се наложи да търсим друго място за нощувка.
Първата ни спирка беше хижа "Свищиплаз" (извинявам се, но за съжаление не запомних как правилно се изписва името). Там част от групата трябва да поеме обратно към София. Жалко, но така се налага.
Решихме да не минаваме през хижа Мургана, за да не губим допълнително време. Продължихме по пътя на билото в посока Златишки проход. Дотам продължавахме да се наслаждаваме на невероятните гледки от южната страна на склона.
Наближавайки прохода, навлезнахме в приятна широколистна гора. Доста слизахме надолу и, както винаги, се шегувахме, че това никак не е честно. Качваш, качваш и после... слизане, за да започне новото качване… "Не може ли да си пазим спечелената надморска височина?" се питаме винаги в такива случаи. Това, разбира се, винаги е под формата на шега, защото всички сме наясно много добре с условията в планината.
Отново унесени в прекрасните гледки от НАШАТА БЪЛГАРИЯ и приятните разговори не усетихме много тежко прехода до Свищиплаз. Там ни посрещнаха стопаните на хижата, с които си поговорихме сладко. Обясниха ни каквото знаят за състоянието на хижа "Планински извори", обясниха ни и за пътя, по който най-лесно да стигнем до билото и ни разказаха за други туристи, минали през хижата им.
Тук част от колегите трябваше да се отделят от групата и се приготвиха за по-дълга почивка. За останалите нямаше много време, защото бяхме със закъснение около 1 час от графика. Въпреки уверенията на хижарите, че ще имаме време за да стигнем до целта, не беше никак желателно да се бавим. Затова заредихме с вода и потеглихме.
Изкачването до билото не беше чак толкова трудно, колкото очаквахме. Косо по склона по тревиста местност с хвойни и туфи се придвижвахме бавно нагоре и малко по-бързо напред.
Отново се заредиха прекрасни гледни, на които не можехме да устоим и да не се насладим поне за минутка. С равно и бързо темпо се насочихме към първия двехилядник на Централния Балкан. След кратко изкачване бяхме на него. ДА, вече сме на връх Косица! Оттам се ширят гледки, за които само могат да мечтаят много страни. И на север, и на юг е прекрасно. Какво да ви кажа – НАШАТА БЪЛГАРИЯ! Може да ви е досадно да го слушате непрекъснато, но това е истината – НАШАТА БЪЛГАРИЯ Е ПРЕКРАСНА!!!
Никак не ни се иска да тръгваме, но времето много напредва, а целта е още далеч. Продължихме с бързо темпо, защото по билото се върви лесно и вече няма много сериозни наклони. Преминахме през още няколко върха с надморска височина над 2000 метра – Паскал, Картала и още няколко, на които не знаем имената.
Слънцето застрашително се приближи до хоризонта, а до хижата имаше още поне 1 час. Крачките ставаха все по-бързи. Започна да се смрачава. Притеснението се увеличаваше. И ето, в последния момент, малко преди да се стъмни съвсем, стигнахме до последния връх, Картала. Видяхме насочващата табела и стремглаво тръгнахме натам. След около 10-на минути видяхме силуета на хижата. Ура! Тя е там, но в какво състояние е? Още не знаехме. Почти бегом слезнахме по склона. След около 20 минути бяхме на мястото. Отново "Ура"! Хижата има покрив. Ще можем да пренощуваме, но къде? Веднага извадихме фенерите и започнахме да разглеждаме. И изведнъж изненада… има стая с легла, печка, одеяла, маса…. Не може да бъде, но факт! Цялата останала хижа е наистина порутена.
Но сега е много тъмно, затова ще ви разкажа за състоянието й утре, на разсъмване.
Ще спим под покрив, нещо позабравено от последните седмици.
