Ден 10: Равносметката до тук
За голямо съжаление и днес нещата не стоят по много по-различен начин. Планината е много "усмихната" и слънчева в по-долните си части, а по билото е намръщена и "сърдита".
Колебанията са големи – дали да не изчакаме времето да се оправи? Но до кога? Никой не може да каже. Дали да се насочим към покритото с облаци било? Не е много разумно, а и няма да успеем да видим нищо повече от мъглата. Или може би е най-добре да продължим, но да оставим върховете за следващия преход? Та нали и догодина ще сме отново тук.
Решението беше наистина много, много трудно. Все пак избрахме последното, надяваме се и най-правилното. Отправихме се към края на по-непознатата част на западния Балкан, за да се подготвим за изкачване на вр. Ком (2016 м.н.в.), след което да поемем на изток по проверената и "утъпкана" част от Стара планина.
Може да се каже, че успяхме да свършим добра работа до тук, колкото и нескромно да звучи. Набелязахме проходими и непроходими участъци, видяхме има ли и къде има маркировка, проверихме достъпността на планината, убедихме се, че наистина западната част на Балкана е чудесно място за туризъм. Определено може да се каже, че тази част на планината има нужда от повече внимание. Малко повече маркировка и малко повече табели могат да помогнат много за развиването на туризма в този край.
Изминатият път до тук беше изключително труден, но пък изпълнен с безброй красиви гледки, приятни мигове, разнообразие от растителен и животински свят, разнообразни емоции и много чувство на гордост от природата, с която сме дарени ние и нашата България.
А сега предвиждаме кратка почивка, преди да продължим по следващата част на западна Стара планина. До скоро!
