Галерия



Из дневника :

Ден 17 от прехода: Без много колебания решихме да си направим поредния бивак на открито

Витиня. Вечерта вчера беше много приятна. Колегите разказваха, ние също. Днес денят тръгна малко по-лежерно. Докато заредим техниките, докато прехвърлим материалите, времето лети. Все пак потегляме. Вече малко по-голяма група. Първата ни цел е Ботевградският проход. По пътя дотам минаваме през полегати склонове, прошарени от есента гори и стигаме до паметника. ...

Прегледай записките от този ден в дневника


Свежо утро
С малко "подправки" от населените места.
Ботевградският проход
Интересно е, но трябва да продължаваме. А за мръсотията около паметника... нямаме думи.
Добре, че природата е повече
И за известно време забравяш за боклуците.
Приятните гънки на планината
Това спира погледите ни.
Хижа Чавдар
Хубава хижа на приятно място.
Хижа Чавдар
И водата е много вкусна.
Все по-нагоре
Отново набираме височина. Пред нас се появява и връх Баба.
Колкото по-високо, толкова по-просторно
Отново се виждат планините и равнините на България.
Тук руски войскови части, предвождани от ген. Дандевил, преминали Балкана
Много приятно място. Добре направено и поддържано. Горди сме.
Същият паметник
Погледнат и от задната страна.
И пак от високо
И пак надалече...
Стадо на воля
Много такива стада видяхме по Балкана да си пасат на воля.
Поглед от връх Баба
Към нашите планини и към "чудовището" - рудник Елаците. Както каза хижаря на Чавдар - "Елаците изядоха планината"
Поглед от връх Баба
На изток. Това ни очаква.
Как да не снимаш?
Всяка гледка те предизвиква.
Поглед на юг
На слизане от връх Баба по южния му склон.
Поглед на юг
На слизане от връх Баба по южния му склон.
И на север...
Също е много красиво.
Продължаваме по билото
Гледките нямат край.
Ето го пак чудовището
"Елаците", погледнат от югозапад.
А встрани...
... встрани от рудника чудните ни планини все още са цели и красиви.
Гледаш и не ти се продължава
Ех, Българио! Колко си красива.
Пътят напред
Движим се по билен път, който ни предоставя чудесен поглед към планините пред нас.
Пътят назад
Това са билото и върховете, по които минахме преди няколко часа.
Планина и небе
В пълен синхрон. С малко намеса на антени и разни други измервателни съоръжения, които са често срещано явление по билото.
Райското езерце
Така го нарекохме ние. Неочаквано красиво езерце на самото било на планината. Не можахме да го пропуснем.
Райското езерце
Как да не спре човек на такова място?
Всички снимки 
Виж Моята България онлайн енциклопедия на България Камея Дизайн