Галерия
Още
от ранни зори, малко преди изгрева на слънцето, който не можахме да видим,
погледите ни бяха насочени към небето. Сивото и облачно небе не само се беше
намръщило, но беше слязло толкова ниско, че можеш да го докоснеш. Облаците
пълзяха буквално на метри от хижата. Въздухът беше влажен, съвсем леко
припръскваше. Накъдето и да ...
Прегледай записките от този ден в дневника
| Около хижа "Добрила" |
|
| Времето се разваля. Жалко. |
|
| Равнината не се вижда |
|
| Планината е красива, дори и при лошо време. |
|
| Там горе е връх Левски |
|
| Все пак правим опит да продължим. |
|
| Леко просветва |
|
| Облаците за малко се вдигнаха, колкото да ни подразнят и да ни накарат да се надяваме. |
|
| Долове, пълни с облаци... |
|
| Долината бе като един огромен казан, пълен с облаци. |
|
| Връх Левски |
|
| Само той се вижда. Всичко наоколо е бяло. Жалко. |
|
| На връх Левски |
|
| Не ни се иска, но явно ще трябва да се върнем. |
|
| Пътят на обратно |
|
| Въпреки всичко е много красиво. |
|
| Какво ли има там долу? |
|
| Всичко около връх Левски и на ниско, и на високо е в облаци. |
|
| Загадъчни планини |
|
| За момент се показват и после облаците отново настъпват. |
|
| Виж ме за малко... |
|
| Това искаше да ни каже този връх, подавайки глава иззад завесата на облака. |
|
| "Ордите" идат |
|
| Облаците пъплят нагоре по склона и "изяждат" дръвче след дръвче. |
|
| Опит за разчистване |
|
| Слънцето на няколко пъти се опита да пробие облаците. |
|
| Тук са. Няма мърдане. |
|
| Може и за миг да се вдигнат, но веднага след това сивите кълба обвиват върховете. |
|
| Портата |
|
| Сякаш нарочно се отвори пролука в облаците, за да очертае пътят към хижа "Добрила". |
|
| Накъде сте тръгнали, бре...? |
|
| "Вие акъл имате ли?" Това прочетохме в погледа на кравичката. |
|
| И все пак, тя е красива... |
|
| Нашата Стара планина е красива дори когато е сурова. |
|
| Паметна плоча на Васил Левски |
|
| От тук (до хижа "Добрила") е минавал Апостола, когато е искал да премине през Балкана. |
|
Всички снимки
