Галерия
Речено, сторено. Независимо, че утрото отново ни посрещна в облаци, ние не променихме решението си. Започнахме приготовления за тръгване. Нямаше вятър, облачността беше сравнително висока и имаше някакви надежди да се разкъса. А и това чакане вече наистина ни омръзна. Предстоеше ни преход по горски пътеки и вековни гори. ...
Прегледай записките от този ден в дневника
Римският път |
|
По-запазен от съвременното асфалтово шосе, макар че е на над 2000 години. |
|
Отново на път |
|
Макар че утрото отново ни посрещна с облаци и гъста мъгла, продължаваме. |
|
Малък оазис в мъглата |
|
Стори ни се, че започна да просветва. Сигурно най-после ще видим какво ни заобикаля. |
|
Хижа "Българка" |
|
В коритото на чудната чешма пред хижата вече се търкаляха бутилки. |
|
Вечната ни спътница - мъглата |
|
Наслаждаваме се на растителността около нас и най-вече на мистичните форми на дърветата, които в мъглата изглеждат призрачно. |
|
Вечната ни спътница - мъглата |
|
Наслаждаваме се на растителността около нас и най-вече на мистичните форми на дърветата, които в мъглата изглеждат призрачно. |
|
Вечната ни спътница - мъглата |
|
Наслаждаваме се на растителността около нас и най-вече на мистичните форми на дърветата, които в мъглата изглеждат призрачно. |
|
Гара Кръстец ни посрещна с влаков вой |
|
И ни припомни цивилизацията, от която искахме да се скрием. |
|
Гара Кръстец |
|
Малко снимки и отново на път. |
|
"Дворът" на хижа "Грамадлива" |
|
Такова стълпотворение на указателни табели на едно място рядко се вижда. Сякаш оттук тръгват пътища към всички краища на България. |
|
Дърво-исполин |
|
Това дърво само по себе си е една средно голяма горичка :) |
|
Дърво-исполин |
|
Надвесва се над теб и ти шепне приказки за отминали времена. |
|
Туристите, които срещахме, "залагаха" какво събираме |
|
Ококориха очи, когато видяха боклуците в чувала. "Браво, младежи! Кой каза, че нямало свестни младежи!" – възкликна въодушевено единият. |
|
Всички снимки