Увод
Увод или извод? В началото или в края? Т.е. да направим уводно изводите в началото на края. Объркано, нали? С други думи казано: Объркано ми е. Не съм сигурен как точно да подредя този пътепис. Не съм наясно с правилата. Нещата, които искам да кажа, са невероятно много. Впечатленията – пресни. Сцените пред очите и в душата ми са живи. Има много изводи, които искам да споделя. Много емоция и възторг. Има и разочарования. Много видяхме и много разбрахме. Много от многото е написано и в дневника за всеки ден. Затова се чудя как точно да оформя и подредя този пътепис.
В крайна сметка ще напиша изводите в началото. Уводната част ще обобщи цялостното ни впечатление. След това ще се опитам на по-големи части да опиша основните дялове на Стара планина, случилото се там и видяното там. Тоест – в края на нашето пътешествие ще започна да го описвам отначало, като ще се стремя да не повтарям (прекалено много) написаното в дневника за всеки ден.
Планината е прекрасна. Нашата България също. Едва ли някой някога ще може да ги опише пълно и точно. Затова искаме да поставим началото на инициативата всеки българин да се включи в това дело. Така шансовете ни са по-големи. Затова направихме този сайт www.seemybulgaria.net – за всички, които желаят да видят и да покажат своята България. Затова предприехме и това пътешествие по цялото било на най-дългата планина в България – Стара планина.
Това, което видяхме за повече от месец, по време на прехода, бе много и същевременно пропуснахме още толкова много, че не знам колко пъти ще трябва да минем по същият път, за да видим всичко. А дали е възможно да видим абсолютно всичко? Планината е толкова разнообразна, че ми се струва невъзможно. Тя се променя всеки миг. През различните сезони е различна, през различните части на деня – също. Разнообразие, което можем да наречем безкрайно.
Тук е мястото и за първото впечатление или извод – атмосферните условия се променят изключително бързо. Не бих могъл да кажа, че първият извод е най-важен или значим, а последният – най-незначителен. Всичко, за което ще спомена, е еднакво важно, според нас. Та за бързопроменящото се време. Много важен момент, с който всеки трябва да се съобразява, особено през есенно-зимния сезон. По време на нашия преход температурите се променяха от 34-35° до -3-4°. И това се случваше понякога за един ден. А в рамките на няколко часа е напълно възможно от абсолютно ясно небе да се стигне до проливен дъжд. С планината шега не бива.
На второ място бих искал да спомена маркировката. Тя е "водача" на туриста в планината. За съжаление състоянието й не е най-доброто, което аз поне съм виждал. В сравнително голяма част тя е оредяла заради отсечени дървета, избеляла боя, обрасли с растителност места и т.н., и т.н. На много места табелите ги няма – паднали, изскубнати, скъсани и/или отрязани. А там, където ги има, или поне в по-голямата си част, са избелели и надпис няма. Добре, че тук там туристите са драскали с остри предмети върху тях и са добавяли наново надписите. За щастие има и участъци, където маркировката е перфектна – обновена, с нови табели, допълнителна информация, поставена на по-къси разстояния.
Някак си от само себе си идва следващото впечатление. А именно, най-западната част на Стара планина. Участъкът от Връшка чука до връх Ком изглежда като забравеното дете на Балкана. Вярно е, че години наред тази част е била недостъпна, но и много години минаха, откакто вече може да се посещава от туристи. На практика обаче е почти невъзможно, защото там все още е диво. Планината не е "обработена" и пригодена за туризъм. По-скоро е удобно място за екстремни изживявания. На пръсти се броят оформените еко-пътеки, а и те не са съвсем добре обозначени. Останалата част, може да се каже, е като джунгла. Гъсти шубраци, тръни, липса на пътеки или обрасли такива, объркани горски пътища. Поне в началото се надявахме, че граничната полоса ще ни бъде сигурният "пътеводител", но и това не се случи. На места изобщо не можеш да познаеш къде е била и дали е съществувала. Дори граничните пирамиди невинаги се виждаха в избуялите храсталаци. Заслужава си да се обърне повече внимание на тази позабравена част на Стара планина. Тук също е много красиво и би било приятно за туризъм, ако поне малко се облагороди.
Естествено ми идва в главата и поредното впечатление, оформило се, преминавайки по цялата дължина на международния туристически маршрут Ком-Емине. Той е много по-добре обозначен и пригоден за туризъм, в сравнение с най-западния участък – този преди връх Ком, но видяхме и доста места по трасето, на които отдавна не е обръщано внимание. Ако те останат така още няколко години, от обозначенията на маршрута няма да остане и следа. Ще останат само пътеките на животните, горските и местните хора. Но коя накъде води – това ще си знаят само те. Добре, че самите те, местните хора, овчари и говедари със собствени усилия и средства поправят част от остарелите и изпопадали табели, и по този начин удължават живота на това туристическо трасе.
Разбира се, след маркировката идва място за впечатлението от създадените възможности за добро ориентиране в планината. Удобните горски пътища невинаги са сигурен знак за правилната посока. На няколко места възникна следният проблем – движейки се по чудесен път, използван и за дърводобив или други цели, с добре направена и поддържана маркировка, човек се унася и не гледа постоянно и много внимателно. И тук идва грешката. Местата, където пътеката се отделя от пътя, невинаги са добре обозначени. Има изкривени маркировъчни знаци, или изтрити, в повечето случаи, табели, но ако не внимаваш е много лесно да ги пропуснеш. А има и места, където трябва да се огледаш по-сериозно и да се поразходиш, за да намериш правилният път. С други думи казано – дори да има добра маркировка и ясно очертан път или пътека, трябва да се внимава и да се следят посоката и знаците!
Не може на 100% да се разчита и на народната мъдрост "С питане до Цариград се стига". Както можете да видите и в дневника от похода, често обясненията на местните жители не са най-точните. Те си познават района и дават обясненията по свой си начин. Тук задължително трябва да спомена, че е изключително важно да зададеш правилно въпроса си, когато искаш да ти помогнат в намирането на пътя. Иначе има опастност да те объркат, в желанието си да ти покажат правилната посока.
Към направените, ненаправените или разрушени маршрути и "комуникации" в планината, трябва да добавим и намесата на природата. Тя е жива. Тя се развива. Законът за оцеляването важи не само за животните, а и за растенията и всичко останало в балкана. На няколко пъти бяхме свидетели на резултата от бури и порои. Огромни дървета бяха отскубнати с корените като стръкчета трева. В почти всяка гора имаше изгорени от мълнии дънери. Пътища и пътеки бяха засипани от свлачища или довлечени от водата камъни. Избуялите храсти и треви или многото шума в гората, също заличават пътеките на много места. Естествени и умишлено направени бродове или мостове бяха отнесени от пълноводни води. Това е една допълнителна пречка, защото се налага да се отклоняваш от пътя, за да преодолееш участъка, когато е станал непроходим. В тези моменти е важно да се внимава с ориентацията и да се следи къде остава правилният път. Много често пътеките не са туристически, а са животински. Особено в затревени местности или такива с ниска растителност има голяма опасност такива естествени "пътища" да те заблудят. Това са местата, по които животните минават най-често и по този начин се оформя пътеката. Но тя обикновено води до местата където нощуват, почиват или се хранят обитателите на планината. Понякога това са добри ориентири за намирането на вода, но не винаги е така.
Та като споменах за водата, веднага се сетих и за поредният извод. Дори и да е по-тежка раницата, винаги се запасявайте с вода. Разбира се, че не трябва да се прекалява, но всеки знае своите нужди. Особено през летния период не може да се разчита на много водоизточници. Има дълги участъци, в които се знае, че няма вода. А през лятото е много вероятно и там, където се знае че има, водата да е пресъхнала. Бяхме свидетели на не една и две пресъхнали реки, извори и чешми. А останеш ли без запаси, задължително трябва да се отклониш от пътя, за да потърсиш източник на вода или някоя хижа и населено място, за да ги допълниш. Може да се каже, че водата е по-важна от храната.
И предполагам се досещате, че тук идва следващото впечатление – местата за нощувка. Хижите и заслоните – домът на туриста. Може би това бе най-голямото ни разочарование. Сигурно пресилвам, но разрухата, която видяхме е още пред очите ми. За щастие повечето хижи още съществуват. Или поне в централната част на Балкана, но има и много, които са изоставени, следователно унищожени. Водач, в това отношение, е хижа "Планински извори". Голяма, със здрав градеж, хубава (преди години), на чудесно място... а сега – една голяма развалина. Убедете се сами от снимките ни. Има и хижи, които не се стопанисват. Вероятно поради неяснота в собствеността, или може би заради нечии интереси, или може би просто заради безхаберие... здрави, все още, хижи с добро местоположение и добре изглеждащи, поне отвън, стоят безстопанствени. Поне има пазачи, които да ги пазят от разграбване. Но това едва ли ще ги спаси от разрушението, на което са обречени ако не се използват и поддържат още няколко години. В това отношение водеща е може би хижа "Пробойница".
Има я и другата крайност. Някои от хижите не само че са много добре поддържани, ами са направени чудесни ремонти и преустройки и са заприличали на хотели. И колкото и странно да звучи, това също бе разочарование или по-скоро неприятна изненада. Защо ли? Ами защото хижите реално ги няма. Те са се превърнали в хотели, които не са съвсем достъпни финансово за туристите, или поне така предполагам. Цените за преспиване са близки или същите, като в среднокласни хотели по курортите – 15-25 лв. на човек. В това няма нищо лошо, но какво пречи да остане една, дори и малка част от хижата, която да е на "туристически" цени, та дори и без да се правят скъпоструващи ремонти. Не знам дали съм прав, но си мисля, че голяма част от хората, които отиват в планината, не отиват заради лукса в хижата, а заради природата. И на повечето от тях ще е затруднение да платят по-високите такси за спане. А на тях едва ли ще им е необходимо нещо повече от чиста и освежена туристическа спалня, дори и с повече легла в едно помещение, обща баня, столова с голяма и топлеща печка и гореща супа или чай. И тук се сещам за храната. Точно в тези, обновените хижи, цените на храните и напитките бият тези в някои софийски ресторанти. За цените по курортите не мога да кажа, тъй като скоро не съм ходил, но тези в София определено на доста места са доста по-ниски. Сигурно си има обяснението – транспорт до планината, по-малки обороти, липса на конкуренция и т.н. Аз просто казвам гледната точка на масовия, поне според мен, турист.
Заслоните? При тях положението е подобно. Някои вече не съществуват или са купчини с камъни, други се поддържат и дори започват да приличат на хижи.
На последно място оставям най-лошото впечатление – боклуците. Още с тръгването си знаехме, че боклуци ще има. Но се надявахме да не са толкова много и да можем да ги съберем. За съжаление бяхме опровергани. Боклуци има и то много. Защо? Защо? Защо? Непрекъснато си задавахме този въпрос. Защо един човек, отивайки в планината ще занесе храна или нещо за пиене, ще го изконсумира и ще захвърли опаковката в природата? Та нали тогава тя е по-лека от преди? Какво му пречи да я сложи обратно в раницата и да я изхвърли на предназначените за това места? Тези хора защо отиват в планината? Нали защото им харесва природата? И защо тогава я замърсяват? Все въпроси, на които така и не мога да дам отговор. Просто оставам ням и изключително възмутен от безхаберието на такива хора. В секцията, която сме нарекли "Грозната статистика", можете да видите точния брой на събраните от нас боклуци и много снимки. За съжаление тe са една малка част от всичко, което видяхме.
МОЛЯ ВИ! НЕКА НАПРАВИМ ТОВА "УСИЛИЕ"!
Искам да завърша този увод (извод) с няколко мнения-предложения за подобряване и улесняване на преходите в планината. Знам, че всичко това изисква средства и усилия, но ми се струва, че е напълно възможно реализирането им, ако има повече съмишленици и ако институциите и/или организациите помогнат малко.
– Много полезно би било, ако на ключови места – върхове, местности, седловини, природни феномени и забележителности, разклони и т.н., се поставят табели с имената им. Поне при нас, бяха много чести споровете дали това е или не е определено място.
– Там, където има табели, ще е много полезно, ако се напише и информация за разстоянията и времето до следващия обект в съответната посока. Подобна маркировка и много добре направена, имаше в участъка около хижа Узана и към прохода Шипка.
– Комуникациите вече са много напреднали. Съвсем достъпни за много хора, като цена, са и GPS-устройствата. Да, но картите, които са налични на пазара, нямат обозначени географски координати. Наличието на карти с такива координати може да предотврати много загубвания и трагедии в планината. Да не говорим, че по-голямата част от съществуващите туристически карти са много остарели и не съвсем точни.
Във всичко написано до тук може би наблегнах повече на негативните впечатления. Това не е защото те са повече, а защото те водят до изводи, които могат да са полезни. А че Стара планина е едно прекрасно място и нашата България, погледната от билото е много красива, можете да се убедите от записките за всеки ден от прехода, както и от следващите части на този пътепис, където ще ви разкажа за всеки дял на планината поотделно.
